В този ден в чест на свети Теодор Тирон – един

В този ден в чест на свети Теодор Тирон – един от най-почитаните от българите светци войни-конници, съгласно националната традиция се устройват надпревари с коне

(Russian icon of the Miracle of St. Theodore,17th century, by Nikifor Saviny, Stroganov School, State Russian Museum, Saint Petersburg)

В съботния ден от първата седмица на Великия пост Църквата отдава респект на Св. великомъченик Теодор Тирон (което значи " млад боец " ) - млад боец от Мала Азия, умрял страдалчески за вярата си в Христа при започване на ІV в.

Знаейки, че 40 дни преди Великден християните съблюдават непоколебим пост, император Юлиан (332-363), наименуван Отстъпник поради напъните му да върне почитането на езическите богове, наредил на градоначалника в Константинопол да напръскат скрито с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара, та християните, като ядат от тях, да се осквернят.

Църковното поверие споделя, че Св. Теодор Тирон се явил на Константинополския архиепископ Евдоксий и посредством него известил на християните за замисъла на императора. На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, Св. Теодор дал отговор да си подготвят жито и то да им бъде храната.

В навечерието на Тодоровден християните отиват в храма и в наличието на свещеника разкриват своите греховни мисли, усеща и каузи. Кръстът и Евангелието, които лежат на аналоя, символизират невидимото наличие на Бога, пред Когото човек се изповядва и Който, като вижда откровеното разкайване на индивида, умива душата му от изповяданите грехове и обновява духовните му сили. По време на тайнството Изповед свещеникът е единствено очевидец на тази тайнствена среща на душата на индивида, копнеещ по изначалната си непорочност и неговия Създател.

Накрая свещенослужителят разпорежда епитрахила върху главата на каещия се, прочита разрешителна молитва, след което изповядващият се получава благословение да се причасти със светите Христови Тайни.

Така очистени и с актуализирани духовни сили, християните не престават подвига на въздържанието и покаянието на четиридесетдневния Великденски пост. С благословението на своите духовни отци болните и немощните минават на по-облекчен хранителен пост, което не понижава задължението им да съблюдават строго духовния пост – да се въздържат от всяко зло: омраза, ненавист, злоба, яд, злоречие, празнодумство, пилеене в празни и суетни занимания на времето, отредено им за избавление и добротворство… Остава и задължението им да използват всичките, дадени им от Бога, сили и благоприятни условия, с цел да правят положително.

Празникът

Тодоровден е празник на ръба на времето. Заедно с прекосяването към пост и самоограничение се прекрачва и границата сред сезоните, природата се настройва за промяна, за превръщане към ново начало. Затова народът има вяра, че на този ден св. Теодор (или св. Тодор) облича девет кожуха, яхва коня си и отива при Бога да го моли да изпрати лято. Като го стига, забожда копието си в земята, връзва на него коня и влиза при Господа. А когато тръгне да се връща, изтегля оръжието и на мястото излиза пàра от топлината. Свети Тодор носи лятото зад тила си. Сякаш зад него остават и сложните дни, въртоглави и луди. 

С Тодоровден приключва един седмичен цикъл от понеделник до петък, когато е бил и най-големият витален спад. Заедно със зимата е минало и първото тестване. Вече може да се огледа към неделята, към лятото, към възкресението, да се чества. Да се избере най-бързият кон – оня, който наподобява на коня на светията. Да стартират надбягванията. Да се гордее стопанинът му с коня, да го окичи с венци и цветя. Да се омесят хлябовете. Да се раздадат за здраве и плодовитост. През цялата черна Тодорова седмица хората са се вглъбявали в себе си, търсейки готовността всеки самичък да преодолее и да осмисли възбраните, да излезе квалифициран за дните, които предстоят. На Тодоровден човек към този момент може да се обърне към другите, да се включи в общото забавление. На празника като че ли се споделя и кой по какъв начин се е справил с тестванията на тази сложна седмица, а смелостта и силата на ездачите прогонват и последните останки от демоничното зло, което е тегнело над селището през цялата седмица. Свети Тодор стои на границата на времето, преди и след хаоса, свързва пространствата – на необитаемото непознато място и на родния дом, – свързва световете, нашия и този на душите, на подземната вода и произлязлата от нея суша и изобилие. Покровителства раждаемостта и плодовитостта. Самият ден се счита като оплождане на земята от светеца – той забива копието си в нея и оттова избликва топлота. Затова и по времето на този вълшебен оплодителен акт дамите не би трябвало да работят нищо, с цел да могат да забременеят и да родят по-лесно. Правят се и вълшебства за раждане на хубави и здрави деца. Оглежда се в огледало първо по-хубавият от съпрузите, след това се оглеждат дружно, с цел да наподобяват децата им на тях. Децата ще бъдат здрави и румени, в случай че двамата съпрузи си разделят и изядат половинките на една алена ябълка. 
Моми и невести наложително мият косите си на Тодоровден. Смята се, че това е магия да порастват дълги и гъсти като конските опашки. Плитката на дамата и конската опашка са от еднакъв смислов порядък. Миенето също е и метод за предотвратяване от главоболие, световъртеж, даже полудяване. 
Добре е да се подстрижат за първи път косите на момченцата. Ритуалът е обвързван освен с растежа на косата, само че и със своеобразното превръщане, което се прави с младежите на този ден. 

Трапезата

Пече се ритуален самун – " колак ", " черковник ", " копито ", " конче ", " кравай ". Част от него се разчупва и поставя в зобта на животните, друга се раздава за здравето на животните. За здраве върху обредните хлябове постоянно се изобразяват и цветя. На трапезата се поставят пита с квас, леща, супа от гъби. 
Храните по време на великите пости нормално са фасулена супа, зелен боб, червени чушки, пълнени със зрял фасул, постно кисело зеле с ориз и праз лук, салата от коприва и праз лук, лютика, лютеница. 

Свети Тодор е настойник на конете. Народът ни уважава коня поради неговата честност и лоялност. Животното има свръхсилата да бъде недосегаемо за зли духове, вили, самовили, караконджули. Човек на кон може да се избави от тях. Също по този начин и доста по-отрано ще бъде предизвестен, тъй като животното предусеща отдалече наличието на неприятния дух, застава на едно място, предизвестява стопанина си за приближаващата заплаха, рие с копита на едно място и отхвърля да тръгне.

Честит имен ден на всички празнуващи!

Изображения: templegallery.com, Agios Theodoros Karpasias, commons.wikimedia.org